8 сент. 2014 г., 17:28

В големия град

645 0 1

 

В големия град е самотно и тихо.
Шумно, но тихо - град без усмивки.
Улици дълги, трамваи, въздишки.
Трепети скрити, думи без смисли.

Мисли в кутийки бръмчат всекидневно.
Там тротоарът, а ти си отсреща.
Ставаш, не спираш, надолу загледан.
Чакаш ли нещо, чакаш ли нещо?

Нещо се случва, за друг е обаче.
Всичко е днес, утре... ще видим.
Радио слушаш, носталгии мрачни.
Малко човече, сляп и невидим.

Слънце ли грее? Самотно и тихо.
Шумно, но тихо - град без усмивки.
Улици, хора, трамваи, въздишки.
Тръгваш тепърва или си пристигнал?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинно е и ми хареса!

    Поздрави, Екатерина!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...