8 сент. 2014 г., 17:28

В големия град

644 0 1

 

В големия град е самотно и тихо.
Шумно, но тихо - град без усмивки.
Улици дълги, трамваи, въздишки.
Трепети скрити, думи без смисли.

Мисли в кутийки бръмчат всекидневно.
Там тротоарът, а ти си отсреща.
Ставаш, не спираш, надолу загледан.
Чакаш ли нещо, чакаш ли нещо?

Нещо се случва, за друг е обаче.
Всичко е днес, утре... ще видим.
Радио слушаш, носталгии мрачни.
Малко човече, сляп и невидим.

Слънце ли грее? Самотно и тихо.
Шумно, но тихо - град без усмивки.
Улици, хора, трамваи, въздишки.
Тръгваш тепърва или си пристигнал?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинно е и ми хареса!

    Поздрави, Екатерина!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...