8.09.2014 г., 17:28

В големия град

640 0 1

 

В големия град е самотно и тихо.
Шумно, но тихо - град без усмивки.
Улици дълги, трамваи, въздишки.
Трепети скрити, думи без смисли.

Мисли в кутийки бръмчат всекидневно.
Там тротоарът, а ти си отсреща.
Ставаш, не спираш, надолу загледан.
Чакаш ли нещо, чакаш ли нещо?

Нещо се случва, за друг е обаче.
Всичко е днес, утре... ще видим.
Радио слушаш, носталгии мрачни.
Малко човече, сляп и невидим.

Слънце ли грее? Самотно и тихо.
Шумно, но тихо - град без усмивки.
Улици, хора, трамваи, въздишки.
Тръгваш тепърва или си пристигнал?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истинно е и ми хареса!

    Поздрави, Екатерина!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...