В големия град е самотно и тихо.
Шумно, но тихо - град без усмивки.
Улици дълги, трамваи, въздишки.
Трепети скрити, думи без смисли.
Мисли в кутийки бръмчат всекидневно.
Там тротоарът, а ти си отсреща.
Ставаш, не спираш, надолу загледан.
Чакаш ли нещо, чакаш ли нещо?
Нещо се случва, за друг е обаче.
Всичко е днес, утре... ще видим.
Радио слушаш, носталгии мрачни.
Малко човече, сляп и невидим. ...