19 дек. 2008 г., 17:59

В ход на мисли

677 0 1
 

Съзнанието  може да скача,

и така ако се загуби,

после не се знае...

Искам да кажа,

колкото и да е тежък моментът

на самотата,

имайте предвид,

че мъдростта няма цена,

тя е Господ в ума,

 дори в отчаянието.

Физика и психика,

не може едно без друго,

едното смърт ли е,

другото се губи.

Да пораснеш за 1 минута,

завинаги,

и после връщане няма.

Опитите сa вече не жалки,

а просто безсмислени,

както и досега.

 

18.12.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Братан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Според мен, този стих в проза би бил по -съвършен!
    Поздрав!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...