19.12.2008 г., 17:59

В ход на мисли

676 0 1
 

Съзнанието  може да скача,

и така ако се загуби,

после не се знае...

Искам да кажа,

колкото и да е тежък моментът

на самотата,

имайте предвид,

че мъдростта няма цена,

тя е Господ в ума,

 дори в отчаянието.

Физика и психика,

не може едно без друго,

едното смърт ли е,

другото се губи.

Да пораснеш за 1 минута,

завинаги,

и после връщане няма.

Опитите сa вече не жалки,

а просто безсмислени,

както и досега.

 

18.12.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Братан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Според мен, този стих в проза би бил по -съвършен!
    Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...