7 авг. 2007 г., 13:47
В изложбената зала
От сумрака в ъглите вее хлад,
но как сияят тук картините, които
пулсират и живеят в свое време!
Кондорът бие в рамката крила,
лилавото на теменугите изтича –
олеква и заглъхва битието.
А ти си сам със тази красота,
която някой е изливал през сърцето
и искаш да прегърнеш тишината...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация