В кален стих, но пак ще пиша...
Мълчиш. Мълча. От щекотливи теми,
мълчанието по шева се пука.
Познавам се. Без думи и дилеми.
Ще хукна пак. През тръните. И лука.
Седиш. Седя. Стои и се подсмива.
Една лъжа маскирана е в бяло.
И кой кого е лъгал. Тъй красива
е истината в криво огледало.
Лежиш. Летя. Закърпих си крилата.
Небе студено. Трудно, но се диша.
И няма как по-ниско от земята,
да падна. В кален стих, но пак ще пиша...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
