Всяка страница чета внимателно

от твоята книга, Живот!

Не прескачам, търся съзнателно

в теб отговор на всеки въпрос. 

Прелиствам… Предимно е проза.           

(Поезията, съжалявам, е твърде оскъдна)

Истина в редовете свои разголва

в който и лист да обърна.

Е, пожълтели са с времето, знам,

но всеки ред е до болка правдив.  

Знаеш, че името ти е написано там,
и играеш играта, защото си жив!

Само не разбирам защо                                 

се състезаваме на всяка писта?

И кому е нужна такава игра,

щом fair play винаги липсва?

С шепи взимаме и надвзимаме.

Все в чуждото са ни очите.  

Не ценим това, което имаме,

а даденото мерим на везните.

Много въпроси… Своята книга

важно е кой как чете!

В нея себе си дали открива,

но не като досадно и грешно клише!

Твоята корица често подвежда.

Съавтор неизбежен е Съдбата.

Аз пиша, Тя ми нарежда…

Ако сгреша ми посочва вратата!

Заплашва, проклетата! Но не знае,

че научена съм на две и на двеста!   

Какъвто и път да ми начертае,

не ще го вървя като жертва!