В книгата на Живота
Всяка страница чета внимателно
от твоята книга, Живот!
Не прескачам, търся съзнателно
в теб отговор на всеки въпрос.
Прелиствам… Предимно е проза.
(Поезията, съжалявам, е твърде оскъдна)
Истина в редовете свои разголва
в който и лист да обърна.
Е, пожълтели са с времето, знам,
но всеки ред е до болка правдив.
Знаеш, че името ти е написано там,
и играеш играта, защото си жив!
Само не разбирам защо
се състезаваме на всяка писта?
И кому е нужна такава игра,
щом fair play винаги липсва?
С шепи взимаме и надвзимаме.
Все в чуждото са ни очите.
Не ценим това, което имаме,
а даденото мерим на везните.
Много въпроси… Своята книга
важно е кой как чете!
В нея себе си дали открива,
но не като досадно и грешно клише!
Твоята корица често подвежда.
Съавтор неизбежен е Съдбата.
Аз пиша, Тя ми нарежда…
Ако сгреша ми посочва вратата!
Заплашва, проклетата! Но не знае,
че научена съм на две и на двеста!
Какъвто и път да ми начертае,
не ще го вървя като жертва!
© Даниела Виткова All rights reserved.
