22 апр. 2010 г., 15:04

В компания на Самотата

754 0 1

В компания на Самотата

 

Тази сутрин пак осъмнах с чаша във ръката,

че цяла нощ компания ми прави Самотата.

Не помня колко вино изпихме двете с нея,

докато разказвах ù без тебе как линея.

 

А тя оказа се приятелка добра -

слушаше внимателно и кимаше с глава.

В изповед пред нея разголих си душата,

но да ми помогне не може тя, горката.

 

Единствен на света ти имаш тази власт,

ала къде сега си, да чуеш моя глас!?

Да видиш как сърцето ми се пръсва на парчета

и всяко се превръща в светеща комета!

 

Бутилката е празна и вино вече няма,

чувствам се замаяна и мъничко пияна.

Вдигам бавно чаша в наздравица последна,

преди до Самотата в утрото да легна.

 

Стаята завърта се пред моите очи,

в ъгъла отсреща нещичко блести…

Не знам дали стъкло е от счупено шише

или пък е парченце от моето сърце?

 

Към него аз протягам трепереща ръка,

… ала не помня нищо, нищо след това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АнеблА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...