В компания на Самотата

Тази сутрин пак осъмнах с чаша във ръката,

че цяла нощ компания ми прави Самотата.

Не помня колко вино изпихме двете с нея,

докато разказвах ù без тебе как линея.

А тя оказа се приятелка добра -

слушаше внимателно и кимаше с глава.

В изповед пред нея разголих си душата,

но да ми помогне не може тя, горката.

Единствен на света ти имаш тази власт,

ала къде сега си, да чуеш моя глас!?

Да видиш как сърцето ми се пръсва на парчета

и всяко се превръща в светеща комета!

Бутилката е празна и вино вече няма,

чувствам се замаяна и мъничко пияна.

Вдигам бавно чаша в наздравица последна,

преди до Самотата в утрото да легна.

Стаята завърта се пред моите очи,

в ъгъла отсреща нещичко блести…

Не знам дали стъкло е от счупено шише

или пък е парченце от моето сърце?

Към него аз протягам трепереща ръка,

… ала не помня нищо, нищо след това.