В крак с времето

22 февр. 2011 г., 21:08

Поэзия

702 0 1

То е, което никога не стига.

То е, с което вечно се оправдаваме.

Да избягаме мъчим се, но ни настига.

В крак с него трябва да влезем, за да успяваме.

За още от него всеки се моли,

ценни са всяка минута и всяка секунда.

Чисто и просто - животът не жали,

по-лесно не става, напрежение трупа.

А то, времето, никой не чака,

не можем да поискаме повторение.

Замечтал си се малко и изпуснал си влака,

а това е най-простото положение...