То е, което никога не стига.
То е, с което вечно се оправдаваме.
Да избягаме мъчим се, но ни настига.
В крак с него трябва да влезем, за да успяваме.
За още от него всеки се моли,
ценни са всяка минута и всяка секунда.
Чисто и просто - животът не жали,
по-лесно не става, напрежение трупа.
А то, времето, никой не чака,
не можем да поискаме повторение.
Замечтал си се малко и изпуснал си влака,
а това е най-простото положение...