22.02.2011 г., 21:08

В крак с времето

830 0 1

То е, което никога не стига.

То е, с което вечно се оправдаваме. Да избягаме мъчим се, но ни настига. В крак с него трябва да влезем, за да успяваме. За още от него всеки се моли, ценни са всяка минута и всяка секунда. Чисто и просто - животът не жали, по-лесно не става, напрежение трупа. А то, времето, никой не чака, не можем да поискаме повторение. Замечтал си се малко и изпуснал си влака, а това е най-простото положение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Момчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...