В края на нощта

Тръгвам в края на нощта,

пияна... от безумното искане.

Умират думите в устните,

сковани... от недоизричане.

На вратата посрещат ме спомените,

измачкани... от обличане.

Изкуствено-сухи жълтеят цветята,

подарени увехнали... от себеотричане.

Потапя се в черни постели душата,

уморена... от събличане.

Затварят се, покрити със скреж очите,

охладнели...  от неОбичане.