В края на нощта
Тръгвам в края на нощта,
пияна... от безумното искане.
Умират думите в устните,
сковани... от недоизричане.
На вратата посрещат ме спомените,
измачкани... от обличане.
Изкуствено-сухи жълтеят цветята,
подарени увехнали... от себеотричане.
Потапя се в черни постели душата,
уморена... от събличане.
Затварят се, покрити със скреж очите,
охладнели... от неОбичане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Все права защищены
