Тръгвам в края на нощта,
пияна... от безумното искане.
Умират думите в устните,
сковани... от недоизричане.
На вратата посрещат ме спомените,
измачкани... от обличане.
Изкуствено-сухи жълтеят цветята,
подарени увехнали... от себеотричане.
Потапя се в черни постели душата,
уморена... от събличане.
Затварят се, покрити със скреж очите,
охладнели... от неОбичане.
© Весела All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
