Тръгвам в края на нощта,
пияна... от безумното искане.
Умират думите в устните,
сковани... от недоизричане.
На вратата посрещат ме спомените,
измачкани... от обличане.
Изкуствено-сухи жълтеят цветята,
подарени увехнали... от себеотричане.
Потапя се в черни постели душата,
уморена... от събличане.
Затварят се, покрити със скреж очите,
охладнели... от неОбичане.
© Весела All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
