17 февр. 2015 г., 21:29  

В кулата на Бьотгер 

  Поэзия » Философская
827 2 17



Настъпи твоят звезден час, Блякджак!

Ще кажеш ли най-сетне нещо ново,

или под сянка чужда ще кълниш -

отровен двойник, дребен недорасляк...?

Вселената - гигантска гъба пак расте.

Галактики разпъват пустотата.

Посоки-вектори - невидими ръце,

обемат Нищото в безбройни звездни стаи.

...А ти си само земният човек -

незнаен астроном в мъничък тайник...

На лист по-блед от твоето лице

и с "порцеланова" брада на Бьотгер,

чертаеш кръгове - велик копнеж,

с пергел на древния мореплавател.

Космическите материци - твоя страст,

притеглят мислите - косите им изправят...

Барон Мюнхаузен - хващаш се за тях

и се изтегляш по-нагоре - към безкрая!

Животът е безсмислица от дни

в предверието на беззъба морда-старост.

А времето е  гара временна - извечен мит,

за всичките нещастни и  измамени.

...Сега е твоят ред, Блякджак!

Ще стигнеш ли самотното прозрение

на гений преобърнал този свят -

постигнал пълното си възкресение...?

Или безславно и забравен ще умреш

в таван на кулата с изтекла давност...

Сред хиляди миражи - твой кортеж,

на прага на Откритие - нечестван празник...



Бел. на автора: Йохан Фридрих Бьотгер /1682 - 1719/ е алхимик. В опитите си да открие философския камък преоткрива порцелана в Европа и бива затворен от владетеля на Саксония в кула до края на дните си, за да не разгласява тайната и да произвежда за него порцелан. Кулата е известна като Бьотгеровата кула.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за вниманието, Пламена!

    Приятна вечер и нови хубави стихотворения!

    Мерси за подкрепата, Исмаиле!
    Оценявам я най-високо.

    Благодаря за подкрeпата, Роси!

    Хубави празници от мен!
  • Интересен стих си ни представил,
    типично в твоя новаторски стил
    и будещ философски размисъл.
    Поздрави!
  • Благодаря за вниманието, Василка!

    Желая ти хубава вечер сред най-близките хора!
  • "Или безславно и забравен ще умреш
    в таван на кулата с изтекла давност"
    Такава е съдбата на откривателите- за жалост!Славата идва след смъртта им!Хубаво е!
  • Благодаря за вниманието, Стойна! Лек и усмихнат ден!
  • " Животът е безсмислица от дни
    в предверието на беззъба морда - старост.
    А времето е гара временна - извечен мит,
    за всички нещастни и измамени."Вълнуващо и докосващо!

    Поздравления и ведър ден!
  • Благодаря, Кръстина! Вникнала си докрай в заложеното от мен. Това наистина ме зарадва. Мерси и за хубавото пожелание. Трогнат съм от винаги топлото ти отношение и ти пожелавам нови прекрасни творби!

    Мерси за вниманието ви, Евелина и Таня! Успехи и за двете ви!

    Благодаря, Райна, за хубавите думи от коментара ти! Стимулираш ме за нови творби. Дано и бог е благосклонен да ми позволи да ги напиша.

    Очаквам с нетърпение следващите ти текстове и не се съмнявам, че имаш силата на перото и вдъхновението да зарадваш с тях мен и многобройните си почитатели!

    Голямо мерси, Никола за това включване и за хубавите ти думи! Трогнат съм.
    Пожелавам ти нови поетични успехи!
  • "Вселената- гигантска гъба, пак расте.
    Галактики разпъват пустотата.
    посоки- вектори- невидими ръце
    обемат Нищото в безбройни зваздне стаи."
    Тук няпрява рязпъвяш Вселената, Мисана!
    Завиден е твоя Космически размах в поезията и в изказа.
    Това е поредното ти силно стихо, което провокира за размисъл!
    Оценявам го най- високо!Поздравление!
  • "Ще кажеш ли най-сетне нещо ново,

    или под сянка чужда ще кълниш -

    отровен двойник, дребен недорасляк...?"

    Ти винаги казваш нещо ново!Дилемата "или,...или" дава право на живот за откритията и повторимостта на страстта за живот вече не е толкова банална.Страхотен си!
  • Има и малко лудост - като в казино...!!!
    "Животът е безсмислица от дни
    в предверието на беззъба мъдра-старост.
  • Силно въздействащ елегичен стих, както винаги талантливо сътворен, на пръв прочит равносметката за смисъла на живота е песимистична, но в контекста на текста прозира и непобедима надежда за възможен реванш, който ще осмисли миналото и ще даде повод на настоящето да остави трайни следи в бъдещето, а какъв по-истински и по-голям смисъл животът може да има от този. Доказателството, че това е така се съдържа в отговора на риторичния въпрос:
    "Ще стигнеш ли самотното прозрение
    на гений преобърнал този свят -
    постигнал пълното си възкресение...?"
    Пожелавам и на лирическия, и на неговия автор
    сбъднати мечти!
  • Омар Хаям?! Направи си една проста анаграма, Станиславе и ще видиш, че от Хаям става Яхам. А от Омар става Рома. Сега видя ли какво ме посъветва всъщност - да яхна рома. Чудесен съвет. Чаша ром няма да ми се отрази никак зле. Но ще отложа това питие за утре с малко силен чай.

    "Петнайсет души във ковчега на мъртвеца. Йо-хо-хо и бутилка ром!"
  • Сам знаеш, че това е невъзможно. Стига, почини си малко старче. Време е за Омар Хайям.
  • Можеш да ми помогнеш, Станиславе. Пожелай ми само да напиша още такива неща. Ще ти бъда признателен.

    Лека вечер и нови успехи в поезията!
  • Чел съм го вече. Не ми харесва, че си пак в такова настроение. Ако мога с нещо да помогна кажи. Мир и спокойствие ти желая.
    П.П. Много сухарско излезе, но е от душа.
  • Благодаря ти, Елица! Ти винаги си пределно точна и проникновена.
    Бе истинско удоволствие за мен да прочета написаните от теб мъдри редове. Видяла си най-главното. Нищо повече не бих могъл да пожелая като коментар.

    Пожелавам ти здраве, боншанс във всички начинания и нови много силни твои стихотворения!
  • Интересен монолог пред лицето на двойника...
    "Космическите материци - твоя страст, притеглят мислите..."
    На финала е изразен вечният копнеж на човека да преобърне света
    и да постигне пълното си възкресение.

    Философско и многопластово, провокира размисли за смисъла на човешкия живот и за Космическата необятност...
    Поздрави!
Предложения
: ??:??