В кулата на Бьотгер
Настъпи твоят звезден час, Блякджак!
Ще кажеш ли най-сетне нещо ново,
или под сянка чужда ще кълниш -
отровен двойник, дребен недорасляк...?
Вселената - гигантска гъба пак расте.
Галактики разпъват пустотата.
Посоки-вектори - невидими ръце,
обемат Нищото в безбройни звездни стаи.
...А ти си само земният човек -
незнаен астроном в мъничък тайник...
На лист по-блед от твоето лице
и с "порцеланова" брада на Бьотгер,
чертаеш кръгове - велик копнеж,
с пергел на древния мореплавател.
Космическите материци - твоя страст,
притеглят мислите - косите им изправят...
Барон Мюнхаузен - хващаш се за тях
и се изтегляш по-нагоре - към безкрая!
Животът е безсмислица от дни
в предверието на беззъба морда-старост.
А времето е гара временна - извечен мит,
за всичките нещастни и измамени.
...Сега е твоят ред, Блякджак!
Ще стигнеш ли самотното прозрение
на гений преобърнал този свят -
постигнал пълното си възкресение...?
Или безславно и забравен ще умреш
в таван на кулата с изтекла давност...
Сред хиляди миражи - твой кортеж,
на прага на Откритие - нечестван празник...
Бел. на автора: Йохан Фридрих Бьотгер /1682 - 1719/ е алхимик. В опитите си да открие философския камък преоткрива порцелана в Европа и бива затворен от владетеля на Саксония в кула до края на дните си, за да не разгласява тайната и да произвежда за него порцелан. Кулата е известна като Бьотгеровата кула.
© Младен Мисана All rights reserved.
