9 окт. 2006 г., 15:39

В лабиринти от болка  

  Поэзия
575 0 7
В лабиринти от болка се губя, а изхода им е до твоето сърце, но как до теб да стигна, ти не остави следи... Тръгна си завинаги и промълви "Забрави ме!", а аз се лутам сама- вместо теб, с мен е голямата Луна. В тях е пълен мрак, вечна е нощта, моля те върни се пак при мене, не искам повече така да боли...

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тежко е!Разбирам те...
  • Благодаря ти Момчо!
  • Прекрасно е и много вярно за теб!!!
  • не мога да се оправя с латиницата и кирилицата...
  • Явно двойкаджията и сега не ме пропусна...Да е жив и здрав!Благодаря ти Етчи!Пенко,аз написах по-различно стихче от това,за което мисля всеки ден и това,което ме натиска надолу,което ме тормози до смърт!Опитвам се да спра да мисля за това,да продължа напред,но явно ми трябва повече време!!!!Благодаря ви за коментарите с Етчи!Малина,на теб също Благодаря!
  • Мила,много ми хареса,но ми стана мъчно за теб....
  • Гали, лабиринта е едно много коварно място,
    намери карта и изход, иначе ще стане тясно.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??