9 окт. 2006 г., 15:39

В лабиринти от болка

714 0 7
В лабиринти от болка се губя,
а изхода им е до твоето сърце,
но как до теб да стигна,
ти не остави следи...
Тръгна си завинаги
и промълви "Забрави ме!",
а аз се лутам сама-
вместо теб, с мен е голямата Луна.
В тях е пълен мрак, вечна е нощта,
моля те върни се пак при мене,
не искам повече така да боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тежко е!Разбирам те...
  • Благодаря ти Момчо!
  • Прекрасно е и много вярно за теб!!!
  • не мога да се оправя с латиницата и кирилицата...
  • Явно двойкаджията и сега не ме пропусна...Да е жив и здрав!Благодаря ти Етчи!Пенко,аз написах по-различно стихче от това,за което мисля всеки ден и това,което ме натиска надолу,което ме тормози до смърт!Опитвам се да спра да мисля за това,да продължа напред,но явно ми трябва повече време!!!!Благодаря ви за коментарите с Етчи!Малина,на теб също Благодаря!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...