Oct 9, 2006, 3:39 PM

В лабиринти от болка

  Poetry
716 0 7
В лабиринти от болка се губя,
а изхода им е до твоето сърце,
но как до теб да стигна,
ти не остави следи...
Тръгна си завинаги
и промълви "Забрави ме!",
а аз се лутам сама-
вместо теб, с мен е голямата Луна.
В тях е пълен мрак, вечна е нощта,
моля те върни се пак при мене,
не искам повече така да боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тежко е!Разбирам те...
  • Благодаря ти Момчо!
  • Прекрасно е и много вярно за теб!!!
  • не мога да се оправя с латиницата и кирилицата...
  • Явно двойкаджията и сега не ме пропусна...Да е жив и здрав!Благодаря ти Етчи!Пенко,аз написах по-различно стихче от това,за което мисля всеки ден и това,което ме натиска надолу,което ме тормози до смърт!Опитвам се да спра да мисля за това,да продължа напред,но явно ми трябва повече време!!!!Благодаря ви за коментарите с Етчи!Малина,на теб също Благодаря!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...