Oct 9, 2006, 3:39 PM

В лабиринти от болка

Poetry

716 0 7

В лабиринти от болка се губя, а изхода им е до твоето сърце, но как до теб да стигна, ти не остави следи... Тръгна си завинаги и промълви "Забрави ме!", а аз се лутам сама- вместо теб, с мен е голямата Луна. В тях е пълен мрак, вечна е нощта, моля те върни се пак при мене, не искам повече така да боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

samo_az_ (Гергана Стоилова)

Тежко е!Разбирам те...

2007-06-01T01:17:44+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Благодаря ти Момчо!

2006-10-12T13:29:35+03:00
moni_78 (Момчил Минков )

Прекрасно е и много вярно за теб!!!

2006-10-12T02:41:15+03:00
poli4ka (Поля Петрова)

не мога да се оправя с латиницата и кирилицата...

2006-10-10T15:35:20+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Явно двойкаджията и сега не ме пропусна...Да е жив и здрав!Благодаря ти Етчи!Пенко,аз написах по-различно стихче от това,за което мисля всеки ден и това,което ме натиска надолу,което ме тормози до смърт!Опитвам се да спра да мисля за това,да продължа напред,но явно ми трябва повече време!!!!Благодаря ви за коментарите с Етчи!Малина,на теб също Благодаря!

2006-10-10T07:20:35+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0