22 авг. 2022 г., 00:59  

В лъча на детството... 

  Поэзия
286 13 8

Бях вятър скрит дълбоко във нощта

и черната река над мен не бе

ни орис още, нито самота,

а само тъмно мамещо небе.

 

И аз владеех хиляди земи,

а детският ми сън не беше пак

заглъхващ отглас от неясен вик

над кални преспи и петна от сняг.

 

Една галера идваше към мен.

Там роби бяха моите мечти.

Щастливо робство - доброволен плен,

но все отдалечаваше се ти.

 

Сега съм върху малката Земя.

Над мен мъждее малкото небе.

Изпуска фосфор мъртвата луна

и свети с отразени цветове.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Една майсторска творба! Много красиви и точни сравнения! Поздравления!
  • "Щастливо робство - доброволен плен".... и всеки иска да е там.
    А последният ти стих - красота! Поздравления
  • Поздравления за творбата ти , Младене! Докосваш...
  • Мистично и красиво!
  • Благодаря ви от сърце за хубавите слова: Мария, Антоанета, Миночка!

    Мария, дълбоко съм трогнат от милите ти думи. Дано ги заслужавам.

    Благодаря също и на оценилите високо този стих, както и на поставилите го в Любими.

    На всички ви желая здраве и Божия подкрепа! И да се радваме на лятото, защото купонът продължава!
  • Насладих се, Младен, на прекрасния стих, който сподели с нас. Немога да не изразя възхищението си от него. Секаш навлязох в дълбоки космически измерения. Не всеки може да твори така! Жив и здрав да си!
  • "Сега съм върху малката Земя.
    Над мен мъждее малкото небе." харесва ми стихът и ме отвежда между измеренията!
  • Първите два куплета направо ме омагьосаха! Не можех да си взема дъх от възхищение пред това широкоекранно платно, майсторски разпростряно в четирите стиха на строфата, Младене!!! Адмирации и за заглавието! Дори и най-добрите поети в този сайт имат какво да научат от теб! Свалям ти шапка, Маестро! Нека е лека и ползотворна за теб седмицата, приятелю!
Предложения
: ??:??