В лъча на детството...
Бях вятър скрит дълбоко във нощта
и черната река над мен не бе
ни орис още, нито самота,
а само тъмно мамещо небе.
И аз владеех хиляди земи,
а детският ми сън не беше пак
заглъхващ отглас от неясен вик
над кални преспи и петна от сняг.
Една галера идваше към мен.
Там роби бяха моите мечти.
Щастливо робство - доброволен плен,
но все отдалечаваше се ти.
Сега съм върху малката Земя.
Над мен мъждее малкото небе.
Изпуска фосфор мъртвата луна
и свети с отразени цветове.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
