18 окт. 2011 г., 23:47

В образ на сезоните

437 0 0
В  ОБРАЗ  НА  СЕЗОНИТЕ     Аз съм цветето на твоята пролет, уханна като бисерна роса. На южните птици съм полет, високо, високо ще се извися.   Аз съм слънцето на твоето лято, лъчите горещи парят в нощта. В небето съм реещо се ято, в сладострастие отпивайки деня.   Аз съм листопадът на твоята есен, облаци в синьото небе. Отекнала от птиците песен, изстудяло, самотно море.   Аз съм чистотата на твоята зима, синя, студена, сама. В снега отшелник ме има, в къщите зимни съм топлина.   Аз съм твоите менящи се сезони, еднаква и различна във  всеки час. С  букет от чувства милиони, кръжащи между нас.   Ще бъда тази, която искаш и тази, която съм си аз. Ще избягам ли, или ще поема ли риска, ще забравя, или ще запаля нова страст...  
  22.01.2000 год.





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© З. Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...