Oct 18, 2011, 11:47 PM

В образ на сезоните

  Poetry
439 0 0
В  ОБРАЗ  НА  СЕЗОНИТЕ     Аз съм цветето на твоята пролет, уханна като бисерна роса. На южните птици съм полет, високо, високо ще се извися.   Аз съм слънцето на твоето лято, лъчите горещи парят в нощта. В небето съм реещо се ято, в сладострастие отпивайки деня.   Аз съм листопадът на твоята есен, облаци в синьото небе. Отекнала от птиците песен, изстудяло, самотно море.   Аз съм чистотата на твоята зима, синя, студена, сама. В снега отшелник ме има, в къщите зимни съм топлина.   Аз съм твоите менящи се сезони, еднаква и различна във  всеки час. С  букет от чувства милиони, кръжащи между нас.   Ще бъда тази, която искаш и тази, която съм си аз. Ще избягам ли, или ще поема ли риска, ще забравя, или ще запаля нова страст...  
  22.01.2000 год.





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© З. Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...