В очакване
633
0
0
Ще чакам аз да дойде куриера,
с писмата – не, че са за мен.
И леко ще го щипна по ревера,
ще кажа: Друже, добър ден!
Тогава той ще се усмихне,
искри от радост ще се разлетят.
И тихичко до мен ще седне,
за разговор, за сетен път.
В закачки времето минава,
летят минутите като стрела
и днешния работен ден си заминава,
а с него тръгва си и Любовта.
Но нищо, утре пак ще дойде,
ще седне тихичко до мен,
часът от времето ни заедно,
превръща се в прекрасен ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Преслава Петкова Все права защищены
