1.08.2013 г., 22:05 ч.

В очакване 

  Поезия
465 0 0

Ще чакам аз да дойде куриера,

с писмата – не, че са за мен.

И леко ще го щипна по ревера,

ще кажа: Друже, добър ден!

 

Тогава той ще се усмихне,

искри от радост ще се разлетят.

И тихичко до мен ще седне,

за разговор, за сетен път.

 

В закачки времето минава,

летят минутите като стрела

и днешния работен ден си заминава,

а с него тръгва си и Любовта.

 

Но нищо, утре пак ще дойде,

ще седне тихичко до мен,

часът от времето ни заедно,

превръща се в прекрасен ден.

© Преслава Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??