Родих се със способността да стряскам
бели рози сред поля от плевели.
Да се усмихвам - нечовешки празна -
на цветен фалш, покрит с безверие.
А любовта ми - безвъзвратно гола -
ми се натрапваше дори в просъница.
Обичам да крещя и лудост е
да чувствам устните й блудстващи.
По тялото ми. Знам, жадува ме.
Като нестихнала вълна след бедствие.
Попива и просмуква белезите ми,
повлечени в екстазно шествие. ...