В очакване на нещо фанатично...
Родих се със способността да стряскам
бели рози сред поля от плевели.
Да се усмихвам - нечовешки празна -
на цветен фалш, покрит с безверие.
А любовта ми - безвъзвратно гола -
ми се натрапваше дори в просъница.
Обичам да крещя и лудост е
да чувствам устните й блудстващи.
По тялото ми. Знам, жадува ме.
Като нестихнала вълна след бедствие.
Попива и просмуква белезите ми,
повлечени в екстазно шествие.
А аз й се отдавам до критичност.
Треперя като оргия. И кряскам.
В очакване на нещо... фанатично...
Прерязвам бели рози. И те чакам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
