6.07.2008 г., 7:09 ч.

В очакване на нещо фанатично... 

  Поезия
593 0 8

Родих се със способността да стряскам

бели рози сред поля от плевели.

Да се усмихвам - нечовешки празна -

на цветен фалш, покрит с безверие.

 

 

А любовта ми - безвъзвратно гола -

ми се натрапваше дори в просъница.

Обичам да крещя и лудост е

да чувствам устните й блудстващи.

 

 

По тялото ми. Знам, жадува ме.

Като нестихнала вълна след бедствие.

Попива и просмуква белезите ми,

повлечени в екстазно шествие.

 

 

А аз й се отдавам до критичност.

Треперя като оргия. И кряскам.

В очакване на нещо... фанатично...

Прерязвам бели рози. И те чакам...

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??