6 июл. 2011 г., 13:00

В очакване на вехтошаря 

  Поэзия » Другая
1245 0 39

Панталон и пола в нацъфтялата нива.

(Беше Бърнс го написал, че в ръж.)

Тя с плисе го докосва, той - с крачол я обвива...

Тя е вече жена, той пък - мъж.

 

После ясно - тя бяла е, той е във черно

сред шампанско, гълчава, цветя...

И заспиват прегърнати и уморени

чак след гостите - на сутринта.

 

Скоро вън, на въжето, прострени се веят

панталонче и малка пола,

а големите важно до тях се люлеят -

мама с татко си имат деца.

 

След години просторът на двора пустее.

Само стар панталон и пола

мълчаливо се сгушват, скатани в прането,

и докосват се - цип до плоха.

 

Отминава ги времето и в чекмеджето

панталонът прибран е да спи,

а полата понякога в скута си вечер

го прегръща и тъжна мълчи.

 

И накрая и тя се преселва при него -

панталон и пола дремят с гънки накръст.

Вехтошаря очакват кога ще ги вземе

и сънуват онази разцъфнала ръж.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??