В Планината пак
Самичък съм сега в гората дива.
С цветята и душата ми цъфти.
Виж Пролетта е тука тъй красива!
И мине ме изпълва със мечти!
Сърцето ми е птичка волнокрила,
аз няма да забравя този ден!
Животът ми напира с нова сила
и аз сега се чувствам възроден!
О, искам аз света ни да прегърна
и всички да целувам възхитен!
При корените си да се завърна
и тая Радост да остане в мен!
Щастлива е със птичките гората...
Те пеят песните на любовта!
От туй и в мен сега кънти душата
и сам съм в Одата на Радостта!
О, тази Пролет и мен ме опива,
не само с тази горска красота!
Защото прави хората щастливи
и е сезона тя на Любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
