11 дек. 2007 г., 08:25

В плен

847 0 18

За този плен любовен отдавна аз мечтая.

И в този час щастлива съм, уви.

Със тебе бих отишла даже в…Рая,

в прегръдката на твоите очи.

 

 

Не зная пътя за брега самотен,

но вятър ще ме понесе натам -

за да зарадвам аз душата твоя.

Кога ще стигна там? Не знам…

 

Ще тръгна утре рано със слънцето,

усмихнало се вече.

Ще бъда твоя пленница, човече,

и огнена стихия в твоето сърце.

 

 

Привечер навярно ще пристигна,

ще стъпвам тихо, да не те събудя,

ще седна кротка, на брега.

Ще милвам нежно, искрено ще любя,

 

 

ще те докосвам с тръпнещи ръце –

докато спиш, от чакане стаен.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...