17 февр. 2021 г., 10:58

В полумрака

403 0 4

Във полумрака на човешката душа,

където само блудници надничат

и се разменя грош за топлина -

ако останеш твърде дълго, се привиква.

Там вихри се оргия на страха

и да останеш трезвен никак не приляга -

вземи подадения ти бокал

и искай още, този ще е малко -

да утоли мерака на плътта,

да те завърне без душата ти да вземе.

Разблудната оголена печал

нахално те поставя на колене.

Във полумрака на човешката душа

небесни ангели със демони танцуват.

Недей ропта, човешко е това -

там разумът и лудостта се любят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересен стих.
    Поздравявам те.
  • Идеята е превъзходно описана в края! Но останалата част според мен е прекалено разпиляна и пренаситена с метафори и символизъм, които само допринасят за размиване на стилистичната фигура.
  • Благодаря и на двама ви!
  • "Човешко, твърде човешко..." Браво!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...