Hathor
1 результат
Падат крехки звезди, пожелай си любов,
колко малко понякога струва -
само полъх на бриз и целувка в писмо,
само стон на разплакана струна.
Нека друг да заспи без целувка една, ...
  1571  11  36 
Привет! Две думи ще напиша
(не знам дали по-близо съм така)...
Но полумракът сигурност ми вдъхва,
когато свещите съчувствено трептят
в очите на онези диви рози, ...
  620 
Ти няма да си тръгнеш през септември -
ще идваш като шепот със дъжда,
след август хризантемите разцъфват,
дори да ги покрие ранен сняг.
Не ми тежи ни охрата в гората, ...
  502 
За среща никога не закъснява,
макар на работа до късно да седи,
не вдига шум, въпроси не задава,
децата не прибира... Просто няма.
Потраква с токчета, все бърза. Закъде ли? ...
  463 
Да те загубя? Толкова те търсих...
Не ме боля по трънния ми път -
към теб, към чистотата на греха ми.
Не искам. Ще умра от скръб.
Вземи на малкото дете мечтите, ...
  503 
"Не си сама..." - прошепва ми нощта
и мята чергата над старата ми стряха,
отключва, за да влезе любовта,
макар отдавна да не я очаквам.
А тя не влиза, седнала отвън, ...
  580 
Романтично пристъпва нощта,
позаметнала рокля на хълбок,
със походка на лека жена,
но във всъщност съвсем недостъпна.
Устни алени - сякаш Моне ...
  545 
Има време разделно, има време за срещи,
този път няма край, ни мотел за нощувки.
Взел във сака съдран най-ненужните вещи,
а забравил в дома си сърдечните струни.
Само камък заоблен, само бяла горчивка - ...
  791 
Какво от туй, че днес не съм до теб,
нима в прозореца не ще да блесне слънце,
нима посърналата есенна трева
не ще изправи тънкото си кръстче?
Какво от туй, че няма да заспиш - ...
  508  10 
Май трябва да почине тоя свят
от воплите ми, подредени в рими
и пръстите ми в щърбава бразда
да спрат невпрегнати с' спокойни жили.
Май трябва да обуя сутринта ...
  387 
Пак си идвал във двора ми тих,
в полунощ си отключил звездите
и във тъмното светлия щрих
си нанесъл във цвят ненаситен.
Пак си милвал росата със длан ...
  1494  12  11 
Живея в тъмния прозорец на нощта потайна
и не затварям - да се чуят стъпките ѝ тихи,
кога ще дойде, как ще ме прегърне, няма как да зная,
последният ми дъх дали ще може да ѝ стигне?
... Или ще влезе ненаситна при баща ми ...
  399 
Изгря златно слънце, светна в житата,
Румяна прибра се със пълни менци,
омеси хляб, докато втаса,
помете двора, коса си сплете.
Стоян изведе на паша стадата, ...
  397 
Бяга шеметен лъч по ръба на вълната,
на прескоци проблясва, игриво изчезва,
хоризонтът потъва далече в каваците,
бял трендафил премята зелена жилетка.
Розов цвят на магнолия листи отваря, ...
  441  10 
Силен юлски пек в последния ден на Горещниците - Германовци. Баба Мария довърши плевенето на лехите и отиде да налее кофа вода, за да напои кокошките в задния двор. На стълбите се показа Богдана и потърси с поглед тригодишната си дъщеря. Баба Мария я видя и се зарадва, че ще има кой да ѝ помогне:
- ...
  793 
Останал сам след скръбната раздяла
под покрива притихнал от тъга,
във ъгъла мушкато пожълтява,
в прозореца оглежда се дъга...
А ти си сам, надвесен над живота, ...
  400 
Мое лято, заключено в цветна градина
от хибискус червен и петунии нежни,
моя жегава обич, опита от вино,
прекипяло повторно във моите вени...
С гребен решиш косите на златното жито, ...
  1608  12  29 
Шушнат клоните сякаш вали -
не, не плачат от скръб небесата.
Вятър скита, завлякъл души,
без да дири - съвсем слепешката.
Ще тъжи, ще белее брезата, ...
  395 
Аз вярвам, че има и друга луна
и изгрява във облачни нощи -
ако аз съм на другия край на света,
ако ти си момчешки тревожен.
В небето след нея се нижат звезди - ...
  406 
Тази странна любов - толкова тиха, безропотна,
тези тъжни очи, издълбали за сълзите улеи,
тази болна душа пред съдбата безпомощна,
това клето сърце, позабавило сетните удари...
Не ти стига деня, изтървал кръгло слънце на двора, ...
  476  12 
Там, където се спира за отдих ветрецът
и заспива тревата във топло легло,
свива хиляди бели листенца равнецът
под вечерното, смугло и звездно зебло.
Там, където сеното почива след откос ...
  529  14 
Тя не беше родена с душа на жена,
тя не хленчеше - имаше сила.
С всеки удар изправяше твърдо снага
и заспиваше в бедна квартира.
Позакърпваше дрехите, спеше на студ ...
  416 
"Аз мисля, че раят е прекрасен.
Това все още не означава, че го има."
Джени Даунам
Тиха утрин забърсва прозореца с хлад,
а ветрецът завесата дръпва, ...
  1098 
Понякога ходя на църква, не защото Господ е там, а защото е тихо и някак успокояващо. Вярвам, че молитвите нямат време и място, където да бъдат казани. И, че не винаги можеш да бъдеш в храм, когато имаш нужда от помощ. Кръстът го нося винаги със себе си, даже - три кръста, най-ценният е този в душат ...
  756  18 
Ще ме чакаш на пустия бряг,
ще ме чакаш, но все е напразно.
Аз ще идвам със всяка вълна -
разпиляна, невидима, жадна.
Ако чуеш как тихо свисти ...
  827  12  23 
Късно е.
Облакът плува удавен.
Тъмно е.
Нито една звезда не гори.
Тихо е. ...
  683  16 
***
"Обичай ме, обичай ме!" - шептя
и вятърът подхвана тези думи,
преви надве невръстната гора,
изпрати стон до яростната буря.
"Обичай ме" - от ехото се чу, ...
  435 
Пътувам си аз и замръквам в някакво малко градче. Странно е, но нямаше табела, за да видя къде съм, но с периферното си зрение виждам някакъв хотел. Просто хотел, няма име. Понеже вече се стъмва, а аз никога не шофирам нощем, спирам пред хотела, паркирам както са ме учили - да ми е лесно за излизане ...
  573 
Девет бури във мене си скрил
и загладил си с шепа морето.
Девет гряха за мен си платил -
да ме пуснат при теб на небето.
Девет нощи забравил си ти, ...
  760 
Тиха гара замръква под розов трендафил,
сянка тръгва полека от празната пейка,
потреперва от хлад под ръждата стрелката,
заминава денят боязливо с прибежки.
Той седи нереален на празната гара, ...
  427  13 
- Сама ли си? - попита мракът.
- Не, как ти хрумна,
имам си звезди...
Не виждаш - в шепите ми падат,
загубени във тъмното души. ...
  614 
Не си ме родила от извор да пия,
от медено утро нектар да събирам,
във нечия пролет - напъпила вишна,
във нечий живот да съм сетна любима.
На горски поток тишината си мия, ...
  451  12 
Прегръщай ме когато не вали,
когато облаците са ефирно бели,
дори и зиме в ледените дни,
във образа ми цял обвит в дантели.
Зад старата поскърцваща врата, ...
  468 
Щастлива съм, че в цялата тълпа
сърцето ти препъна се във мен -
май не е толкоз сляпа любовта,
май вижда всеки поглед замъглен.
И тъжна съм... Понякога не би, ...
  534 
"Дори Христос не беше в състояние да продаде спасение на доволните грешници."
/Маркъс Сейки/
Всеки сребърен дъжд се превръща във пролет,
тези облаци сиви не ми носят тъга -
щом цъфти във сърцето ми алена роза, ...
  616 
Понякога мечтаех си за теб,
понякога танцувахме насън
и зимата стопяваше се в пещ,
а топлото ръмеше в потен дъжд.
Понякога не идваше на среща - ...
  712 
Завиждат ни, а те не смеят
да бъдат като нас безумни -
за сигурното вечно гледат,
кой колко близост си е купил.
Броят целувки и минути - ...
  479 
Най-тъжната жена на мен прилича -
усукала косите си в забрадка,
усмихната, защото е вежлива,
сама за себе си останала загадка.
Най-топлите очи, които гледат ...
  582  10  12 
Сбогуването много не боли,
но аз останах, исках да те гледам -
и зимата със белите поли,
и угарите в топлото си черно.
Косите ти - разплетена свила ...
  632  13 
Не съм посветила на теб нито строфа,
перото се счупи на празния лист.
И как да започна: "На Него, от Лора...
За твоите топли и страстни очи?"...
Мъжете рисуват, жената е трепет - ...
  485  12 
Предложения
: ??:??