Колко бързо времето минава,

от всичко само споменът остава.

До вчера бях наистина щастлива,

а днес вълна от отчаяние ме залива.

Отдавна чаках този ден и се надявах

на неповторимото, защото бъдещето не познавах.

Оказа се, че всичко е толкова различно

от надеждите, мечтите, а даже и трагично.

За кой ли път сама останах

и пред съдбата си с укор аз застанах.

Защо отне ми толкоз бързо тя

истинската радост в любовта?

И точно в този ден, когато всички ще празнуват,

ще бъдат заедно, обичани и ще ликуват,

аз пак ще съм сред свойте четири стени

и ще се опитвам да преглътна горчивите сълзи.

Отново ще се ровя в миналите дни

и мъката в сърцето тново ще гори.