В празничния ден
Колко бързо времето минава,
от всичко само споменът остава.
До вчера бях наистина щастлива,
а днес вълна от отчаяние ме залива.
Отдавна чаках този ден и се надявах
на неповторимото, защото бъдещето не познавах.
Оказа се, че всичко е толкова различно
от надеждите, мечтите, а даже и трагично.
За кой ли път сама останах
и пред съдбата си с укор аз застанах.
Защо отне ми толкоз бързо тя
истинската радост в любовта?
И точно в този ден, когато всички ще празнуват,
ще бъдат заедно, обичани и ще ликуват,
аз пак ще съм сред свойте четири стени
и ще се опитвам да преглътна горчивите сълзи.
Отново ще се ровя в миналите дни
и мъката в сърцето тново ще гори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мадлена Балабанова Все права защищены
