18.05.2016 г., 21:31

В празничния ден

815 0 1

Колко бързо времето минава,

от всичко само споменът остава.

До вчера бях наистина щастлива,

а днес вълна от отчаяние ме залива.

Отдавна чаках този ден и се надявах

на неповторимото, защото бъдещето не познавах.

Оказа се, че всичко е толкова различно

от надеждите, мечтите, а даже и трагично.

За кой ли път сама останах

и пред съдбата си с укор аз застанах.

Защо отне ми толкоз бързо тя

истинската радост в любовта?

И точно в този ден, когато всички ще празнуват,

ще бъдат заедно, обичани и ще ликуват,

аз пак ще съм сред свойте четири стени

и ще се опитвам да преглътна горчивите сълзи.

Отново ще се ровя в миналите дни

и мъката в сърцето тново ще гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мадлена Балабанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съжалявам, но тук от първия до последния ред е пълно с клишета, срещани къде ли не. Поезия липсва според мен.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...