В пространството откри ни... любовта
Прегърнаха се истински два свята,
преплетени в търсещите ни ръце.
Животът бе затегнал здраво възлите
в нюансите на черното и бяло кадифе.
За теб ще бъда светлата магия,
ти - скъпият любим със топлите ръце.
Душата ми мълчи, от мрак обвита,
но ти към мен пристъпваш със сърце.
Отблясъци от белия, кристален цвят,
със светлините свои те обгръщат.
Душата си събличаш - като щит,
от който, щом си с мен, ти нямаш нужда.
В пространството откри ни... любовта,
като заблуда, от която се нуждаем.
Да спрем, опитахме, галопа на деня,
отдадени, а пламъкът на свещ блуждае...
Откраднатите мигове ни заредиха -
ще топлят със отблясъците времето.
Нуждаехме се с теб да бъдем двама
и любовта - намерена в пространството.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
