13 jun 2007, 12:14

В пространството откри ни... любовта 

  Poesía
698 0 17

Прегърнаха се истински два свята,
преплетени в търсещите ни ръце.
Животът бе затегнал  здраво възлите
в нюансите на черното и бяло кадифе.


За теб ще бъда светлата магия,
ти - скъпият любим със топлите ръце.
Душата ми мълчи, от мрак обвита,
но ти към мен пристъпваш със сърце.


Отблясъци от белия, кристален цвят,
със светлините свои те обгръщат.
Душата си събличаш - като щит,
от който, щом си с мен, ти нямаш нужда.


В пространството откри ни... любовта,
като заблуда, от която се нуждаем.
Да спрем, опитахме, галопа на деня,
отдадени, а пламъкът на свещ блуждае...                

Откраднатите мигове ни заредиха -
ще топлят със отблясъците времето.
Нуждаехме се с теб да бъдем двама
и любовта - намерена в пространството.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??