14 янв. 2010 г., 16:05

В просъница

568 0 0

В просъница

 

Добър вечер, скъпи мой!
Идваш ти, но откъде ли - от съня,
или от моето бълнуване в просъница,
а може би от дивата тъга,
която често ме обзема
при спомена за теб, любими мой.
Напразни, дявол да го вземе,
са всички яростни усилия
да те забравя!

Думи.
Само думи ли
преследват ме?
А онези изгарящи спомени,
затворили с решетки
пак душата,
която страда,
пропада
във ада
и се разпада,
останала без капчица любов.

Аз знам, ти си демон,
измамно е твойто лице,
но тялото ти има власт над мене.
Над тебе няма - моята душа.
Ще те забравя ли?
Да те забравя...

Добър вечер, мили мой, добър вечер.
Ще бъда с теб и тази нощ
опустошена и изгубена.
А ти заспивай!
Лека нощ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Недкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....