14 июл. 2006 г., 14:56

В протоколния ден / protos /

794 0 7

ЗаповяДайте
в протоколния ден!

Просякът сяда тихо
на тихата си, сива пътека.
Продавачи го поздравяват.
Минувачи го псуват.
Проснати просяци, -
пропасти просещи,
във
протоколно минало,
във
“просторното бъдеще”...
Прилепнали спомени, -
простряни и капещи.
/кашлящи!/
Простреляни на улици,
проснати мъртви...
Протоколни животи,
протоколирани в списъци –
във прогизнали папки.
Пронизващи писъци!
Прогонват ги с танкове
в
произволен за Общината ден.
Произхождат отнякъде,
приличат на хора.
Прозяват се, пият,-
прогонват гражданите.
Прозрачен е денят.
Проснати просяци
с
опропастено,
протоколно минало...
Със
протоколирано бъдеще...
Да!
Да,
но те
пронизват града
със
прост, искрен смях !
Със
протест!
Светът се събужда!
Ядосан!
Поглежда!
Нарежда!
Въвежда!
Подрежда!
Не посреща с медали!
Не гали!
А
прострелно крещи!
“Протоколното минало
в огъня да гори!”
Кучета вият
в
Градския ден...
Прокрадващи се целувки,
прокрадващо се мълчание.
Градско утро.
Пространна реклама:
“ПРОкредит банк”!
Просякът сяда тихо
на тихата си, сива пътека.
Продавачи го поздравяват.
Минувачи го псуват.
Протоколният ден се усмихва,
И с най-мазният глас
просто казва:
“ЗаповяДайте!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...