В протоколния ден / protos /
ЗаповяДайте
в протоколния ден!
Просякът сяда тихо
на тихата си, сива пътека.
Продавачи го поздравяват.
Минувачи го псуват.
Проснати просяци, -
пропасти просещи,
във
протоколно минало,
във
“просторното бъдеще”...
Прилепнали спомени, -
простряни и капещи.
/кашлящи!/
Простреляни на улици,
проснати мъртви...
Протоколни животи,
протоколирани в списъци –
във прогизнали папки.
Пронизващи писъци!
Прогонват ги с танкове
в
произволен за Общината ден.
Произхождат отнякъде,
приличат на хора.
Прозяват се, пият,-
прогонват гражданите.
Прозрачен е денят.
Проснати просяци
с
опропастено,
протоколно минало...
Със
протоколирано бъдеще...
Да!
Да,
но те
пронизват града
със
прост, искрен смях !
Със
протест!
Светът се събужда!
Ядосан!
Поглежда!
Нарежда!
Въвежда!
Подрежда!
Не посреща с медали!
Не гали!
А
прострелно крещи!
“Протоколното минало
в огъня да гори!”
Кучета вият
в
Градския ден...
Прокрадващи се целувки,
прокрадващо се мълчание.
Градско утро.
Пространна реклама:
“ПРОкредит банк”!
Просякът сяда тихо
на тихата си, сива пътека.
Продавачи го поздравяват.
Минувачи го псуват.
Протоколният ден се усмихва,
И с най-мазният глас
просто казва:
“ЗаповяДайте!”
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
