koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
27 янв. 2013 г., 14:55

В радост и тъга 

  Поэзия » Философская
474 0 6

Тъгувам по обруления лист.

Харесвам аз небесните покои.

Немея през планинската ни вис

и губя дъх пред речните завои.

 

Докосват ме и птичите крила.

Прекланям се пред есенните краски.

Приемам всякакви добри дела.

Жадувам аз за искрените ласки.

 

Тъгувам по отминали ята.

И радвам се дори на лист от цвете.

Тъгувам по отминали лета.

Не искам да съм роб на греховете.

 

Приятна ми е златната среда

и твърдо мразя крайните оценки.

Да се превърна искам във следа.

В душата ми да няма черни сенки.

 

И радвам се на светлите лица.

Влудяват ме гримираните маски.

Смалявам се до малките деца

да ги даря със бащините ласки.

 

В живота не оставям аз вреда.

Доволен съм и стомна да остане.

От нея някой глътката вода

да пийне, жаден - да не изостане.

 

Така живота в радост и тъга

в средата между две години ляга.

И тъй - като небесната дъга,

ще се стопя и аз на двата бряга.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??