В радост и тъга
Тъгувам по обруления лист.
Харесвам аз небесните покои.
Немея през планинската ни вис
и губя дъх пред речните завои.
Докосват ме и птичите крила.
Прекланям се пред есенните краски.
Приемам всякакви добри дела.
Жадувам аз за искрените ласки.
Тъгувам по отминали ята.
И радвам се дори на лист от цвете.
Тъгувам по отминали лета.
Не искам да съм роб на греховете.
Приятна ми е златната среда
и твърдо мразя крайните оценки.
Да се превърна искам във следа.
В душата ми да няма черни сенки.
И радвам се на светлите лица.
Влудяват ме гримираните маски.
Смалявам се до малките деца
да ги даря със бащините ласки.
В живота не оставям аз вреда.
Доволен съм и стомна да остане.
От нея някой глътката вода
да пийне, жаден - да не изостане.
Така живота в радост и тъга
в средата между две години ляга.
И тъй - като небесната дъга,
ще се стопя и аз на двата бряга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
