В сърцето на гората
Ако някога забравя да политна
със слънцето и рано сутринта
оставя на перваза моята молитва
при гълъбчетата-цветя,
ако загубя пъстроцветната си рокля,
която да разпръсна по росата не успях,
и сложа всяка капка мисъл в отклик
на шумящите вълни в ковчежето от грях,
осъзнала своята обреченост, ако
във многомерното не устоя на тялото си
и падна в безсъзнание от мисъл
на някой тъжен, сив и малък камък,
ако някога те заплета във паяжините си
и сълзите залепнат по вината,
и от лутането на света забравя важното си,
ще се блъсна о стъклото като бързащ заек
и тогава ще си всеки слънчев писък,
процеждащ се през клоните на тишината,
докато всеки лист на есента се плисне
и се гмурна в залез, който да ни хване.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены
