limeruna (Йоана)
564 3371
6.05.2016 г., 11:23 ч.  

В сърцето на гората 

  Поезия » Любовна
530 0 8

 

Ако някога забравя да политна

със слънцето и рано сутринта

оставя на перваза моята молитва

при гълъбчетата-цветя,

 

ако загубя пъстроцветната си рокля,

която да разпръсна по росата не успях,

и сложа всяка капка мисъл в отклик

на шумящите вълни в ковчежето от грях,

 

осъзнала своята обреченост, ако

във многомерното не устоя на тялото си

и падна в безсъзнание от мисъл

на някой тъжен, сив и малък камък,

 

ако някога те заплета във паяжините си

и сълзите залепнат по вината,

и от лутането на света забравя важното си,

ще се блъсна о стъклото като бързащ заек

 

и тогава ще си всеки слънчев писък,

процеждащ се през клоните на тишината,

докато всеки лист на есента се плисне

и се гмурна в залез, който да ни хване.

© Йоана Всички права запазени

01.05.16

 

 

Обичайте се! Това е най-важното! :) Благодаря на прочелите!

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тази очарователна сила на младостта... Поздравления за поезията!
  • Завладя ме това стихотворение със своята нежност и омайност...
    Браво!
  • Вярвай в себе си и лети на воля!
  • и поздравления за тези стихове!!!

    ПС:Имаш поща.
  • Дали не ме заплете в паяжините си?
    Невероятни картини и мелодия си създала
  • Йоана, за пореден път се убеждавам, че ти си нежна душа, която умее да облича своите стихове с чувства и емоции! Поздрав!
  • " ... и тогава ще си всеки слънчев писък, процеждащ се през клоните на тишината, ... " Благодаря!
  • Много хубаво стихотворение с характерната за теб - крайно нестандартна образност, Йоана! В случая бие на очи бликащата от всеки ред спонтанност, с която е пропита творбата. Спонтанност е вложена - спонтанност блика. Това прави тази лирична изповед особено ценна, поне за мен. Поздравление!
Предложения
: ??:??