7 дек. 2012 г., 11:41

В самолета аз летя

510 0 0

О, не за първи път летя...
и гледам през стъклата.
О, колко малка е
далечната земя...
Не виждам аз от тук
подробностите на страната,
към непознатото му
днеска се стремя!

Над облаците слънчеви
ме носи тази птица,
и в нея аз съм
като древния Икар,
макар че всъщност 
 съм си  мъничка частица,
но съм
на птицата другар!

Аз в този свят в небето
пак си правя равносметка...
Сравнявам дадена
с получена цена.
Илюзия ли е
 и моята велика гледка?
Да я приема ли,
или  пък не,
ще трябва да реша!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...