О, не за първи път летя...
и гледам през стъклата.
О, колко малка е
далечната земя...
Не виждам аз от тук
подробностите на страната,
към непознатото му
днеска се стремя!

Над облаците слънчеви
ме носи тази птица,
и в нея аз съм
като древния Икар,
макар че всъщност 
 съм си  мъничка частица,
но съм
на птицата другар!

Аз в този свят в небето
пак си правя равносметка...
Сравнявам дадена
с получена цена.
Илюзия ли е
 и моята велика гледка?
Да я приема ли,
или  пък не,
ще трябва да реша!