Dec 7, 2012, 11:41 AM

В самолета аз летя

  Poetry » Civic
511 0 0

О, не за първи път летя...
и гледам през стъклата.
О, колко малка е
далечната земя...
Не виждам аз от тук
подробностите на страната,
към непознатото му
днеска се стремя!

Над облаците слънчеви
ме носи тази птица,
и в нея аз съм
като древния Икар,
макар че всъщност 
 съм си  мъничка частица,
но съм
на птицата другар!

Аз в този свят в небето
пак си правя равносметка...
Сравнявам дадена
с получена цена.
Илюзия ли е
 и моята велика гледка?
Да я приема ли,
или  пък не,
ще трябва да реша!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...