В самотности се уча да живея
Не каза ни веднъж, че си сгрешил...
Отмина моя свят, като размазан кадър.
Изтри годините със мен и необичал
помисли, че си станал по-различен.
А ти - ни близък вече, нито враг...
Без теб живея. Опитвам се да бъда силна,
дори когато си далеч от моя шарен свят,
пак мога до звездите да политна.
Пак с есенните листи се загръщам
и слушам луднал вятъра, как пей,
и в разлюляни лунни нощи
той само, вятърът косите ми пилей.
В самотности се уча да живея.
Да дишам мога и сама, ала ненужна
дланта ми търсеща утеха,
нестоплена провисва... празна.
Така години безлюбовни ще отминат.
Ще се стесни кръгът на моя свят,
но птиците напролет щом пристигнат,
дано във клюнче обич да ми донесат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
((( )))
