В скута си ме гушна Баба Зима

20 окт. 2023 г., 09:59

Поэзия

160 2 3

В СКУТА СИ МЕ ГУШНА БАБА ЗИМА

… зимата на прага ми потропа с дрипаво елече без хастар,

мислех – хляб ли иска, или сопа, или пък една лопатка жар? –

скитница, довлякла се от хълма, в своето стайче я приютих,

проста радост взе да я изпълва, щом ѝ рекох тоя малък стих,

аз налях ѝ в юзчето ракия! – с нея пийнах чаша-две мерло,

сетне тя поиска да я скрия – да поспи! – във моето легло,

тихичко ми каза: – Ще остана с теб, Валерий, чак до пролетта,

вместо там – на голата поляна, цял ден тежки преспи да мета!

Сговорчив съм, в старата камина хвърлих ѝ един коджак дръвца.

Тъй до днес животът ми си мина! – да провождам своите слънца.

Кефих се! – и утре ще ме има! – няма да изчезна – яко дим! –

в своя скут ме гушна Баба Зима – и до пролетта ще се наспим.

19 октомврий 2023 г.

гр. София, 12, 40 ч.

zelenaradost (Милена Френкева)

2023-10-21T08:54:13+03:00

Уютно е при теб!
ЛюсиАтанасова (Люси Атанасова)

2023-10-20T12:15:36+03:00

Валери, ти всичко можеш да приютиш. Колко много добро има в тебе.
yotovava (Валентина Йотова)

2023-10-20T11:23:32+03:00

Така живописно само ти го можеш.