В спор с годините
нарцис откъснат наскоро,
топнат във вазата кипри се в сетните сили.
Паяк прокарва
следи по кожата още сияйна.
Мрежата сребърна ситно доплита съдбата.
Дните във времето
спъват походка, осанката стяга,
в спор съм с годините - правят ми речно корито.
Водата тече си -
бистра, тиха в завоя, мътна в калта.
Живото останало посявам в разлива на несамотен бряг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Все права защищены
