В свят сами

3 авг. 2010 г., 16:08

Поэзия » Философская

568 0 2

Стоя в шумна пъстрота

и често губя се из нея.

Затисната от мисъл-самота,

заспивам при катарзиса на Гея!

Сред празни думи на ята

или сред грохота на нечий шовинизъм,

опитвам да рисувам пак дъга -

по нея от небето за да слизам.

Попаднала в пълна тишина,

аз пак самотна пея на пустиня.

От пукота на сляпата лъжа

дочувам стоновете на земя-робиня.

Пробягвам все един и същи път

от слънце до звезди и мен самата.

Не срещнах отговора скъп:

"Тъй много сме, а пак сами сме в самотата?!"