airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
Aug 3, 2010, 4:08 PM

В свят сами 

  Poetry » Phylosophy
569 0 2

Стоя в шумна пъстрота

и често губя се из нея.

Затисната от мисъл-самота,

заспивам при катарзиса на Гея!


Сред празни думи на ята

или сред грохота на нечий шовинизъм,

опитвам да рисувам пак дъга -

 по нея от небето за да слизам.


Попаднала в пълна тишина,

 аз пак самотна пея на пустиня.

От пукота на сляпата лъжа

 дочувам стоновете на земя-робиня.


Пробягвам все един и същи път

 от слънце до звезди и мен самата.

Не срещнах отговора скъп:

"Тъй много сме, а пак сами сме в самотата?!"

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??