В свят сами
Стоя в шумна пъстрота
и често губя се из нея.
Затисната от мисъл-самота,
заспивам при катарзиса на Гея!
Сред празни думи на ята
или сред грохота на нечий шовинизъм,
опитвам да рисувам пак дъга -
по нея от небето за да слизам.
Попаднала в пълна тишина,
аз пак самотна пея на пустиня.
От пукота на сляпата лъжа
дочувам стоновете на земя-робиня.
Пробягвам все един и същи път
от слънце до звезди и мен самата.
Не срещнах отговора скъп:
"Тъй много сме, а пак сами сме в самотата?!"
© Искра Радева Николова All rights reserved.
!
