До теб ще стигам само в сънища,

нахлули тайно, дори от мен в нощта. 
Те остават единствените пътища,
които да ме водят към твоята душа. 

С теб ще си говоря по луната, 
огряла нощем мрака в мен. 
Ще те изпращам тъжно със зората
и ще те забравям в забързания ден. 

Ти ще ме посрещаш със звездите, 
изгрели в безсънната тъма. 
С тях ще те побирам във очите, 
за да те изплача преди да заспя. 

До теб ще стигам само в сън, 
дошъл при мен, наместо ти. 
Единственото време, в което с тебе съм
и мястото, където сбъдваме мечти.