До теб ще стигам само в сънища,
нахлули тайно, дори от мен в нощта.
Те остават единствените пътища,
които да ме водят към твоята душа.
С теб ще си говоря по луната,
огряла нощем мрака в мен.
Ще те изпращам тъжно със зората
и ще те забравям в забързания ден.
Ти ще ме посрещаш със звездите,
изгрели в безсънната тъма.
С тях ще те побирам във очите,
за да те изплача преди да заспя.
До теб ще стигам само в сън,
дошъл при мен, наместо ти.
Единственото време, в което с тебе съм
и мястото, където сбъдваме мечти.
© Галина Кръстева All rights reserved.